Погледа ми се спря на нея. В излъчването и имаше нещо неопределено, което не можеше да не остане незабелязано от мен и ведага възпламени интереса ми, да бъде изследвана психически. Физически тя бе задоволила прищявките на очите ми. Достатъчно ми бе да кръстоса кафевите си очи с моите и аз виждах спокойстивето и, което ме заливаше. Продължих да я гледам без да спирам и сякаш бях затаил дъха си. Тогава тя ме видя. Сякаш прочете желанието в очите ми и се усмихна. Незнам дали бе невинно или похотливо. Просто очите и ме бяха завладяли. Цялото ми съзнание гледаше в нея, сякаш бе картина. Отначало вълните, обливаха тялото ми и аз се зачудих на себе си. Съществувах дори и за миг в един сив свят, а тя бе единственото цветно нещо в него. Струейки от нея, хиляди цветове. Една вълшебна дъга обливаща душата ми същевременно топло и студено, да и не, желание и омраза. Излезнах от това сцепенение на съзнанието ми, когато тя ме докосна. Сепнато я погледнах и усетих руменината по страните си.  - Добър вечер! – Каза тя, и аз загледах чашата в ръката си с притеснение.  – Направи ми впечатление, че ме загледахте. Искам да ви попитам познаваме ли се от някъде?  – Не, не! – Смутлевих аз. – Просто ... Красива сте.  Тя се усмихна и дори под фон дьо тен-а и личеше леката руменина. Очите и заиграха с моите и те станаха сякаш по живи. - Простете, госпожо...  - Госпожица! Госпожица Елайза.  – Приятно ми е. Джак! – Подавайки ръката си аз се обърнах към нея. Някакси не можах да скиря притеснението си. Тя го усети и се усмихна...    *   *   *

        Бе едно истинско лято, горещо и зелено. Всичко бе прекрасно. Дъха ми спираше при всяка една глътка от студената бира. Гледах плажа с възхищение. Нямаше тормоза в работата. Нямаше ги дразнещите служители и тъпия ми шеф. Нямаше никой. Бях аз и десетте бири в хладилната чанта до мен. Плажът бе пуст. Тук таме имаше няколко подпийнали младежи извършвайки вечният ритуал “голо къпане”, но като цяло бе спокойно. Далечните звуци на курорта бяха заглъшени от вълните и приятният бриз разхлаждащ допълнително тялото ми. Макар да минаваше 11:00 часа, пясъка все още бе топъл и придаваше приятно усещане върху тялото ми. Всичко бе сякаш един малък филм. Не мислех за абсолютно нищо. Бях отпуснал мозъка си в собствената си течност и бях оставил мислите си назад, скрити и самостоятелни, да се реят в безкрая. Пълнолуние! Красота! Сребърната светлина на луната обливаше плажа и се сливаше в хоризонта, сякаш бе цяла пред мен. Не можах да сдържа сълзите си, гледайки пейзажа. Отнесен в тази картина не усетих присъсвието на друга персона до мен:  - Прощавайте! Имате ли огънче. – Един приятен женски глас изпълни съществуването ми и ме извади от вцепенението на луната.  - Да заповядайте. – Отговорих аз и я загледах. Млечнобялата и кожа, негативираше от факта че косата и бе гарваново черна. Но може би това бе една малка перверзия, която заля тялото ми. Замислих се, че все пак сме на плаж, явно не бе от отдавна тук. - Ще възразите ли, ако споделя мястото с вас ? – Попита ме тя. – Такава гледка не е за изпускане.  - Не не, заповядайте. Все пак живеем в свободна страна. Тя се засмя. - Не сте от отдавна тук ... – загатнах аз. Заглеждайки я похотливо. “Добре че е тъмно!” – помислих си аз. - Не! Днес се настаних в близката квартира. - Това е страхотно. – Отвърнах аз. – Приятно е курортчето. Няма много хора, като изключим близката дискотека, а и цените са къси. - Къси. – Усмихвайки каза тя. – Да ... Определено са къси. В този момент замълчах загледан повече в нея отколкото в бавноотделящата се от водата луна. Бе облечена в бяла блуза с дълъг ръкав и носеше къса, до колената, пола. Косата и бе спусната и нежно галена от вяъра прикриваше прекрасните и рамене. - Да ви почерпя една бира ? – Попитах аз. - Благодаря, не бих отказала. - Заповядайте! Една малка разхлада. Тя отново се засмя. - От колко време сте тук ? - Неотдавна. – Казах аз. – Просто се радвам на почивката си от шумният град. Приятно е, а и гледка като тази ме радва. - Да! – Съгласи се с мен.  – Наистина ... Наведох погледа си в земята, когато тя ме погледна и кръстосахме погледите си. Сепна се. И се усмихна. Аз се обърнах отново към луната и усетих лек допир по ръката си. Завъртях се и тя впи устните си в моите. Сякаш ток удари тялото ми. Възбудата, притеснението и сексуалното желание се бяха сплели в едно цяло и това цяло караше тялото ми да трепери. Отметнах внимателно косата и и зацелувах жадно врата и. Тя извика, когато захапах нежно ухото и. Усетих ръката и да слиза към панталона ми, не се отдръпнах. Исках я. Отпускайки внимателно ръката си под полата и се изненадах когато разбрах, че няма бельо. Нежно тя захапа долната ми устна, и когато аз изразих изумлението си, тя се засмя. Вплехме се в едно цяло... Сутринта бе студена. А нея я нямаше. Дори и бирата ми бе останала. “Какво стана ?!?!” – питах се аз. “Коя по дяволите бе тази млада дама.” Мислите ми не ми даваха мира. Дори и на закуска, аз продължавах да си задавам въпроси. И накрая намерих отговора си. Просто бях удоволствие за малко.   *  *  *   ... и тогава ме удари. Като шамар. Споменът от миналогодишната ми ваканция “Да тя е!” – казах си аз. Правейки се на приятно разсеян. “Явно ме помни” – тази мисъл ме накара да се усмихна. Не посмях да я попитам, но нещо я теглеше към мен. “Значи може би ме помни ... ?” – отново се запитах. Следейки я из цялата зала на това фирмено парти, около десетина пъти засичахме погледите си. Закачен към Фил от финансовият отдел, довършвах поредната чашка, когато някой ме дръпна внимателно. - Ела! – прошепна тя. Не попитах. Просто последвах приятната зелена рокля, с черната коса. Колегите сякаш се премиваха със сивият свят, а аз следвах дъгата от цветове пред мен. Шефът ми ме спря, искаше да ми каже нещо. Не ми направи впечатление. Той сякаш се учуди на безизразният ми поглед. Не ми дремеше. В понеделник ще го видя. Продължих да следвам цветовете. Тя се обърна. Видя ме през четирима човека и ми помаха спокойно и нежно. Насочи ме към тоалетните. Веднага влетях в първата врата. Не ми дремеше за мъже или за жени бе. Тя бе с гръб към огледалото. Бе обърната към мен и ме гледаше. Похотливо. Този поглед не можеше да бъде сбъркан. Сякаш бе тигрица пред плячка. И знаейки, че сега ще има игра. Завъртях се, за да заключа вратата. Възбудата бе взела връх и ръцете ми трепереха. Устих как тя плъзна своите по панталона ми. И трескаво запипа слабините ми. В този момент ми причерня. Обърнах се и и отцепих една права в лицето. Ръката ми ме заболя заради сблъска със зъбите и. Тя се олюля назад и изивка. - Тихо! – Изкрещях аз. И засилих още едно круше към корема и. Тя изхриптя и се строполи на земята. Получи шут в корема. Бръкнах в задният си джоб на панталона и оттам острието се появи в ръката ми. Внимателно я повдигнах. Тя бе изпаднала в несвяст. Подпрях я на мивката и и отвъртях един шамар. Тя се поусвести. Искаше и се да вика, но ръката ми бе заглушила устата и, и тялото ми я бе притиснало към мивката. Внимателно отпуснах дясната си ръка и ножът блесна в нея. Замахнах ... и пак ... и пак ... и пак ... Тя се гърчеше и хриптеше. А аз не спирах. Докато не погледнах очите и. Видях как живота гасне в нея. Засмях се. Целунах я за последно и посегнах към нея отново с ножа. Усмивката не слизаше от лицето ми, докато се гледах в огледалото миейки окървавените си ръце...