Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 20:49 - На М.
Автор: teatime Категория: Поезия   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
0



Вярвай малко ли сме тез забравили, че има...
Сърца загубили надеждата за райската градина
Тъй както нежна песен прокрадва се в нощта.
Загубени сме ние, сами сме в любовта.
И сякаш някой подава своите ръце.
Телата вади от калта лепкава, невзрачна.
Смеха отекева в моето сърце.
Разбита обич толкова - прозрачна.
И в този миг си мислим, че сме само ние.
Загубени във себе си, сякаш поробени кукли.
Чакайки нощта със свое одеало да повие.
Мечтаем ний за нечий нежни букли.
А сините очи в нази взират се.
Оставят завинаги кървави следи..
Крилата ангелски прибират се.
Да чакат следващите черни дни.
И само малко в нас трепти,
Един звук - една картина.
Човека на надежда се крепи.
Съзнанието да възприеме пак двамина.


Тагове:   обич,   надежда,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teatime
Категория: Други
Прочетен: 53969
Постинги: 15
Коментари: 6
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031