Постинг
29.11.2010 20:49 -
На М.
Вярвай малко ли сме тез забравили, че има...
Сърца загубили надеждата за райската градина
Тъй както нежна песен прокрадва се в нощта.
Загубени сме ние, сами сме в любовта.
И сякаш някой подава своите ръце.
Телата вади от калта лепкава, невзрачна.
Смеха отекева в моето сърце.
Разбита обич толкова - прозрачна.
И в този миг си мислим, че сме само ние.
Загубени във себе си, сякаш поробени кукли.
Чакайки нощта със свое одеало да повие.
Мечтаем ний за нечий нежни букли.
А сините очи в нази взират се.
Оставят завинаги кървави следи..
Крилата ангелски прибират се.
Да чакат следващите черни дни.
И само малко в нас трепти,
Един звук - една картина.
Човека на надежда се крепи.
Съзнанието да възприеме пак двамина.
Сърца загубили надеждата за райската градина
Тъй както нежна песен прокрадва се в нощта.
Загубени сме ние, сами сме в любовта.
И сякаш някой подава своите ръце.
Телата вади от калта лепкава, невзрачна.
Смеха отекева в моето сърце.
Разбита обич толкова - прозрачна.
И в този миг си мислим, че сме само ние.
Загубени във себе си, сякаш поробени кукли.
Чакайки нощта със свое одеало да повие.
Мечтаем ний за нечий нежни букли.
А сините очи в нази взират се.
Оставят завинаги кървави следи..
Крилата ангелски прибират се.
Да чакат следващите черни дни.
И само малко в нас трепти,
Един звук - една картина.
Човека на надежда се крепи.
Съзнанието да възприеме пак двамина.
Няма коментари